Работник в голяма фабрика в Пловдив заплашен с уволнение, бил член на синдикат
В актуалното общество правата на служащите са от значително значение. Едно от главните права на служащия е правото на синдикално сдружаване, което му разрешава да се провежда с сътрудниците си за отбрана на своите ползи и права. Въпреки че това право се смята за главно и неделимо, то към момента се сблъскваме със случаи на нарушение на правото на синдикално сдружаване. За да проучим този проблем, специалистът по трудов право доктор Тодор Капитанов и саздател на платформата, споделя една история на служащ в България, която онагледява проблемите работещите, които желаят да основат или към този момент са част от синдикална организация.
Работникът, който преди време се обърна за подпомагане към мен, ще нарека условно Петър. Той работи в една огромна фабрика в град Пловдив и постоянно е бил деен в синдикалната активност, тъй като смята, че синдикатът е най-хубавият метод да се подсигуряват обективни условия на труд и да се защитят правата на служащите.
Проблемът за Петър стартира, когато управлението на компанията му реши да внедри нови работни процедури, които биха понижили правата на служащите и да покачат техните работни натоварвания, само че без съответно заплащане. Решението за това се взема без да се съветва със синдикалните представители, които нормално вземат участие в процесите на взимане на решения във фабриката.
Петър и други деятели в синдиката стартират акция за събиране на подписи измежду служащите за да се трансформират новите правила и да се подсигурява правдивост на работното място. Всичко наподобява добре, само че върху Петър и други деятели стартират да почувстват напън от страна на работодателите и даже закани за загуба на работата.
Това е и моментът, в който Петър взема решение да се обърне към мен, с цел да получи правна отбрана и съвет. Той усещаше, че правата на служащите са съществено нарушени, и искаше да се бори за тях, споделя Капитанов.
Съгласно българското законодателство и интернационалните конвенции, на които България е страна, работниците имат право да се сдружават за отбрана на своите стопански и обществени ползи. Синдикатите имат законно право да се провеждат и да съставляват ползите на своите членове пред работодателите и държавните институции.
В случая с Петър, правото му на синдикално сдружаване беше съществено нарушено. Той беше застрашен със загуба на работата си, в случай че не се откаже от активистката си роля в синдикалната организация. Този тип нарушавания на правата на служащите са неприемливи и опонират на главните правила на свободното синдикално сдружаване.
Историята на Петър не е единствено негова история, тя е образец за казуса с нарушаването на правото на синдикално сдружаване в България. Този случай демонстрира, че макар съществуването на закони и интернационалните контракти за отбрана на правата на служащите, към момента се сблъскваме със случаи на нарушавания.
За да се подсигурява правдивост и тъждество на работното място, е от значително значение да се съблюдава правото на синдикално сдружаване. Този случай акцентира нуждата от непрекъсната битка за правата на служащите и за ценене на техните синдикални права, защото само посредством тях можем да реализираме икономическа и обществена правдивост.
Подобни обстановки са повода на 28 юли 2023 година Народното събрание на Република България да приеме значими промени в Наказателния кодекс, свързани със отбраната на правата на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тези промени, импортирани в Раздел IX на Наказателния кодекса, съставляват основна стъпка към гарантиране на свободата и законната отбрана на синдикалните права на служащите в България.
Промяната в Наказателния кодекс на Република България представлява солидна правна основа за отбрана на правата на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тази промянасе състои от три алинеи, всяка от които цели да предотврати нарушаванията против служащите, които се стремят да упражнят своите синдикални права.
Съгласно първата алинея, който посредством принуждение, опасност или по различен противозаконен метод пречи на някого да реализира свое право на синдикално сдружаване, като го принуди обратно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от участие в синдикална организация, или му попречи да сътвори такава, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв.. Тази наредба се стреми да предотврати и накаже всевъзможни прояви на принуждение или закани, ориентирани против служащите, които се стремят да упражнят своите синдикални права. Тя подсигурява, че никой няма да бъде заставен да се откаже от участие в синдикална организация или да приключи основаването на такава, без значение от събитията.
Спрямо втората алинея, който посредством принуждение, опасност или по различен незаконен метод пречи на някого да реализира произлизащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с санкция до три хиляди лв.. Тази наредба от своя страна предизвиква дейното практикуване на синдикални права и обезпечава законовата отбрана на служащите, които се сблъскват с спънки и нарушавания по пътя към присъединяване в синдикалните организации.
Накрая е конкретизирано, че ако действието е осъществено наново, наказването е отнемане от независимост до пет години или с санкция до 10 хиляди лв.. Този финален параграф има за цел да подчертае сериозността на нарушаванията и повторните нарушавания на синдикалните права. Той ускорява законовата отбрана на служащите, като постанова по-строги санкции при положение на нарушаване на правата на синдикалното сдружаване.
Тези промени в Наказателния кодекс на Република България са основни за гарантирането на свободата на синдикалното сдружаване и отбраната на правата на служащите в страната. Те укрепват законната среда, в която всеки служащ може да се сдружава и да упражнява своите синдикални права, без боязън от репресии и нарушавания. Този закон е израз на уговорката на България към интернационалните стандарти за отбрана на синдикалните права и основава основата за по-справедливо и равноправно общество, където гласът на служащите е чут и почетен.
Промените в Наказателния кодекс са освен законодателен акт, само че и израз на волята на обществото и държавното управление да построяват по-справедливо и равноправно общество, където гласът на служащите е чут и почетен.
Справка:
член 174б от Наказателния кодекс
Работникът, който преди време се обърна за подпомагане към мен, ще нарека условно Петър. Той работи в една огромна фабрика в град Пловдив и постоянно е бил деен в синдикалната активност, тъй като смята, че синдикатът е най-хубавият метод да се подсигуряват обективни условия на труд и да се защитят правата на служащите.
Проблемът за Петър стартира, когато управлението на компанията му реши да внедри нови работни процедури, които биха понижили правата на служащите и да покачат техните работни натоварвания, само че без съответно заплащане. Решението за това се взема без да се съветва със синдикалните представители, които нормално вземат участие в процесите на взимане на решения във фабриката.
Петър и други деятели в синдиката стартират акция за събиране на подписи измежду служащите за да се трансформират новите правила и да се подсигурява правдивост на работното място. Всичко наподобява добре, само че върху Петър и други деятели стартират да почувстват напън от страна на работодателите и даже закани за загуба на работата.
Това е и моментът, в който Петър взема решение да се обърне към мен, с цел да получи правна отбрана и съвет. Той усещаше, че правата на служащите са съществено нарушени, и искаше да се бори за тях, споделя Капитанов.
Съгласно българското законодателство и интернационалните конвенции, на които България е страна, работниците имат право да се сдружават за отбрана на своите стопански и обществени ползи. Синдикатите имат законно право да се провеждат и да съставляват ползите на своите членове пред работодателите и държавните институции.
В случая с Петър, правото му на синдикално сдружаване беше съществено нарушено. Той беше застрашен със загуба на работата си, в случай че не се откаже от активистката си роля в синдикалната организация. Този тип нарушавания на правата на служащите са неприемливи и опонират на главните правила на свободното синдикално сдружаване.
Историята на Петър не е единствено негова история, тя е образец за казуса с нарушаването на правото на синдикално сдружаване в България. Този случай демонстрира, че макар съществуването на закони и интернационалните контракти за отбрана на правата на служащите, към момента се сблъскваме със случаи на нарушавания.
За да се подсигурява правдивост и тъждество на работното място, е от значително значение да се съблюдава правото на синдикално сдружаване. Този случай акцентира нуждата от непрекъсната битка за правата на служащите и за ценене на техните синдикални права, защото само посредством тях можем да реализираме икономическа и обществена правдивост.
Подобни обстановки са повода на 28 юли 2023 година Народното събрание на Република България да приеме значими промени в Наказателния кодекс, свързани със отбраната на правата на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тези промени, импортирани в Раздел IX на Наказателния кодекса, съставляват основна стъпка към гарантиране на свободата и законната отбрана на синдикалните права на служащите в България.
Промяната в Наказателния кодекс на Република България представлява солидна правна основа за отбрана на правата на служащите и чиновниците да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Тази промянасе състои от три алинеи, всяка от които цели да предотврати нарушаванията против служащите, които се стремят да упражнят своите синдикални права.
Съгласно първата алинея, който посредством принуждение, опасност или по различен противозаконен метод пречи на някого да реализира свое право на синдикално сдружаване, като го принуди обратно на убежденията или волята му да членува или да се откаже от участие в синдикална организация, или му попречи да сътвори такава, се санкционира с отнемане от независимост до три години или с санкция до пет хиляди лв.. Тази наредба се стреми да предотврати и накаже всевъзможни прояви на принуждение или закани, ориентирани против служащите, които се стремят да упражнят своите синдикални права. Тя подсигурява, че никой няма да бъде заставен да се откаже от участие в синдикална организация или да приключи основаването на такава, без значение от събитията.
Спрямо втората алинея, който посредством принуждение, опасност или по различен незаконен метод пречи на някого да реализира произлизащи от упражненото му право на синдикално сдружаване права, се санкционира с отнемане от независимост до една година или с санкция до три хиляди лв.. Тази наредба от своя страна предизвиква дейното практикуване на синдикални права и обезпечава законовата отбрана на служащите, които се сблъскват с спънки и нарушавания по пътя към присъединяване в синдикалните организации.
Накрая е конкретизирано, че ако действието е осъществено наново, наказването е отнемане от независимост до пет години или с санкция до 10 хиляди лв.. Този финален параграф има за цел да подчертае сериозността на нарушаванията и повторните нарушавания на синдикалните права. Той ускорява законовата отбрана на служащите, като постанова по-строги санкции при положение на нарушаване на правата на синдикалното сдружаване.
Тези промени в Наказателния кодекс на Република България са основни за гарантирането на свободата на синдикалното сдружаване и отбраната на правата на служащите в страната. Те укрепват законната среда, в която всеки служащ може да се сдружава и да упражнява своите синдикални права, без боязън от репресии и нарушавания. Този закон е израз на уговорката на България към интернационалните стандарти за отбрана на синдикалните права и основава основата за по-справедливо и равноправно общество, където гласът на служащите е чут и почетен.
Промените в Наказателния кодекс са освен законодателен акт, само че и израз на волята на обществото и държавното управление да построяват по-справедливо и равноправно общество, където гласът на служащите е чут и почетен.
Справка:
член 174б от Наказателния кодекс
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ